Source:
Социалният дом в село Пастра (The social home in the village of Pastra), article written by Kristina Baksanova in bTV News, 7 December 2003
The article:
Социалният дом в село Пастра
Условията на живот в институции за хора с психически увреждания са тежки, а възможностите за рехабилитация и лечение - оскъдни. Това е записано в годишния доклад на Европейската комисия за страната ни.
7 декември 2003
автор: Кристина Баксанова
С лудите, ние здравите или се шегуваме, или отвръщаме уплашено глава, когато минат покрай нас на улицата. И е най-лесно да отсъдим, че някой е причинил на някого нещо, защото е луд и мястото му е в лудницата. Защо в България "лудницата" е по-страшна от "затвора"?! Какво причиняваме ние, здравите, на тях, лудите. И с какво ги подлудяваме?
Болницата
"Лудницата" - с това второ име бележат местните хора благоевградското село Хърсово. То е в планината, на десетина километра от града. В Хърсово са на лечение заедно мъже и жени. Шестима от тях са тук вече повече от три години. В болницата можеш да поиграеш... Или да попееш... Да сготвиш или да си купиш кола от барчето за 10 стотинки. Да помогнеш... Или да се влюбиш...
Домът
"Страх ли ви е от тях?" - с тези думи ни посрещнаха в дома за възрастни мъже с психични разстройства в село Пастра. До дома няма шосе, нито табела. Скрит е в Рилската обител. За да стигнете до него, трябва да се отклоните около 3 километра от пътя за Рилския манастир. Това не е лудница. Това е дом. В него живеят мъже, които са боледували от психични разстройства, но според медицинския термин сега са в ремисия. Това означава, че тези мъже всеки ден пият лекарства, за да се възстановяват напълно, не са в криза и съзнанието им е като на здрав човек. Повечето от пациентите са настанени в дома по искане на роднините им. И остават тук забравени завинаги.
Сред тях има и от наричаните "нормални". Като Асен. Той е настанен по искане на роднините му. "Аз съм от две години тука, в дома. Две години седях, един месец си бях в къщи и сега пак влезнах. Дойдохме в четвъртък с батко за подпис за лекарствата. Аз се забавих, защото ми стана лошо, а те са си заминали и аз останах", разказва Асен.
Според правния термин Асен е под "запрещение" - т. е. мъжът има роднина, който решава вместо него.
"Ако роднина или настойник не иска или не може да се справя с грижите за един психично болен, той може да бъде настанен в институция. Законът за социално подпомагане изисква това да се прави, когато са положени всички усилия, грижите за тези хора да се полагат в общността", обясни София Разбойникова от "Български адвокато за правата на човека".
В Пастра Асен не общува с никого, както повечето мъже в дома. Предпочита да е сам. Непрекъснато пита санитаря кога ще го пусне да се върне при роднините си в къщи.
- Да си живея при тях искам — казва Асен.
- Тук какво не ви харесва?
- Ами обстановката, чувствам се подтиснат.
Стаята на Асен е на последния етаж в една от сградите. "Стаите са хубави, не са лоши, но няма стъкло. Нощно време е студено, осветление няма", обяснява Асен. Не се налага мъжете да гасят лампата. Когато вали, усещат дъжда по лицето си, докато лежат в леглата. Тоалетната и банята са навън.
"В повечето домове няма материални условия тези грижи да бъдат полагани. Рядко за тях се полагат редовни грижи от лекари, редовни прегледи от стоматолог, гинеколог и т. н.", посочи София Разбойникова, адвокат по правата на човека.
За мъжете в Пастра се грижи общо практикуващ доктор. Психиатър няма. Само в два пъти в годината са преглеждани от такъв специалист. Директорът на дома Асен Косанов не е лекар, а санитар. "Тук са настанени пациентите, които не са в остър стадий на болестта и не се лекуват в болници. Тук са на поддържаща терапия", казва Асен Косанов.
- Могат ли да живят в града?
- Да, но не можем да сме сигурни, че няма да реагират по начин, който е опасен за околните.
- Например?
- Например, някои обичат да палят, някои да буйстват.
Още преди две години български и международни правозащитни организации сигнализираха, че условията в тези домове са опасни за здравето на обитаващите ги. В последния доклад на Европейската комисия е записано, че в България животът в институциите за хора с психически увреждания е тежки и неадекватен, а рехабилитацията и лечението - оскъдни.
"Има установени случаи на насилие, дори има установени случаи на смърт, поради недохранване и измръзване, които не се разследват, а това е задължение на българската държава", съобщи Разбойникова.
В дома в Пастра има около 90 пациенти и 36 души персонал. Шепнейки, работещите споделиха, че между тези мъже има математик, инженер, няколко учители и филолози. Никой от мъжете не посмя сам да ни заговори, все едно в дома нямаше непознати.
- Какво правят мъжете през деня?
- Най-често се пекат на слънце, когато времето позволява. 10-15 човека помагат на хората в съседното село, но основната част седят — отговори Асен Косанов.
В Пастра Асен трябва да се чувства като у дома си, но очите му остават помръкнали, а устните му прошепват само една молба: "Ако могат да ме пуснат да си ходя, да си отида от тук, завинаги!"
Центърът
Центърът за психично здраве "Адаптация" се намира в къща, в центъра на София. Готвачите в кухнята са "клиенти" на центъра. Това са хора с психични проблеми, които също са в ремисия като обитателите на дома в село Пастра. Те могат да избират как да прекарват част от свободното си време - например да напазаруват, или да приготвят вкусно ястие, да разговарят на чаша чай или кафе, да поспорят или да измайсторят нещо в групата по арт терапия. Всеки от тях идва в центъра след разговор с психиатър, психолог или личния си лекар.
Николета избира група по готварство. Тя разказва: "Аз останах съвсем сама, без работа, без семейство, без майка и дойдох тук, за да намеря една социална среда. Тук се срещам с хора с моето заболяване и сме много толерантни един към друг. По-голямо разбиране намирам, по-спокойна се чувствам."
"Като дойдем сутринта, всички се събираме и решаваме какво да сготвим. Даже вчера решили пълнени чушки, но чушките не са хубави и решихме да направим миш-маш", обяснява възрастна жена.
Програмата съществува от две години. През първата година парите отпуска неправителствена организация. Сега участниците продължават да идват в кухнята и всеки сам заделя по 50 стотинки или левче, за да купят продуктите. "Планираме горе-долу определена цена и купуваме. Важното е, че се събираме тук и сме заедно. Заедно си хапваме. Ние можем и вкъщи да си сготвим, но тук сме заедно и ни е по-весело, по не се чувстваме изолирани", сподели Николета.
Дневният център е един от моделите за грижи на хората с психични проблеми в общността - близо до домовете и семейства им.
- За какво си говорите най-често?
- Говорим си най-често какво ще сготвим. Но понякога и се оплакваме, на кой какво се е случило. Това, което другите хора не могат да го понесат, ние го понасяме. Нещо като групова терапия — отговаря Николета.
"Преди сме седмици Елена имаше рожден ден. Направихме торта, супа, пуснахме си музика, танцувахме. При нас няма никакъв хаос, както си мислят някои. При нас има по-голям ред, отколкото в обществото. И никой не крещи и не вика", обясни Николета.
И следващата седмица тя пак ще се среща с новите си приятели в центъра ще се чувства полезна: "Тук нямам шеф, който да ме травмира и да ми крещи. По-добре се чувствам - все едно си ходя на работа, но без шеф."
Трябва да има повече подобни дневни центрове за хора с психични проблеми е записано в бялата книга за здравното министерство за реформата на психиатричната помощ в страната ни. Засега малкото съществуващи подобни дневни центрове са подкрепяни само от неправителствени организации.
English translation (my own):
The social home in the village of Pastra
Living conditions in institutions for people with mental disabilities are difficult, and opportunities for rehabilitation and treatment are scarce. This is written in the annual report of the European Commission for our country.
December 7, 2003
author: Kristina Baksanova
With the insane, we, the healthy, either joke or turn our heads in fright when they pass us on the street. And it's easiest to judge that someone has done something to someone because they're crazy and their place is in the madhouse. Why in Bulgaria is the "madhouse" scarier than "prison"?! What do we, the healthy, do to them, the insane? And what do we drive them insane with?
The hospital
"The Madhouse" — with this middle name the locals mark the Blagoevgrad village of Harsovo. It is in the mountains, ten kilometers from the city. In Harsovo, men and women are being treated together. Six of them have been here for more than three years. In the hospital you can play... Or sing... Cook or buy a car from the bar for 10 stotinki. Help... Or fall in love...
The home
"Are you afraid of them?" — with these words we were greeted at the home for elderly men with mental disorders in the village of Pastra. There is no road or sign to the house. It is hidden in the Rila Monastery. To reach it, you have to deviate about 3 kilometers from the road to the Rila Monastery. This is not a madhouse. This is a home. It is inhabited by men who have suffered from mental disorders, but according to medical terms are now in remission. This means that these men take medication every day to fully recover, are not in crisis and their mind is like a healthy person. Most of the patients were placed in the home at the request of their relatives. And they remain forgotten here forever.
Among them are the so-called "normal" ones. Like Asen. He was accommodated at the request of his relatives. "I've been here for two years. I've been sitting here for two years, I've been home for a month and now I'm in again. We came on Thursday with my dad to sign the drugs. I was late because I felt sick and they left and I stayed", says Asen.
According to the legal term, Asen is under "interdiction" — i.e. the man has a relative who decides instead.
"If a relative or guardian does not want or cannot cope with the care of a mentally ill person, he or she can be placed in an institution. The Social Assistance Act requires this to be done when all efforts have been made to care for these people and put them in the community", explained Sofia Razboynikova, a Bulgarian human rights lawyer.
In Pastra Asen does not communicate with anyone, like most men in the home. He prefers to be alone. He constantly asks the nurse when he will be allowed to return home to his relatives.
"I want to live with them," says Asen.
"What don't you like here?"
"Well, the situation, I feel depressed."
Asen's room is on the top floor of one of the buildings. "The rooms are nice, not bad, but there is no glass. The nighttime is cold, there is no lighting," explains Asen. Men do not have to turn off the lamp. When it rains, they feel the rain on their faces as they lie in bed. The toilet and bathroom are outside.
"In most homes there are no material conditions for this care to be provided. They are rarely provided with regular care by doctors, regular check-ups by a dentist, gynecologist, etc.," said Sofia Razboynikova, a human rights lawyer.
The men in Pastra are cared for by a general practitioner. There is no psychiatrist. Only twice a year are they examined by such a specialist. The director of the home, Asen Kosanov, is not a doctor, but a nurse. "Patients who are not in the acute stage of the disease and are not treated in hospitals are accommodated here. They are on maintenance therapy here," says Asen Kosanov.
"Can they live in the city?"
"Yes, but we can't be sure that they will not react in a way that is dangerous to others."
"For example?"
"For example, some like to light fire, some like to riot."
Two years ago, Bulgarian and international human rights organisations signaled that the conditions in these homes were dangerous to the health of their occupants. The latest report of the European Commission states that in Bulgaria life in institutions for people with mental disabilities is difficult and inadequate, and rehabilitation and treatment are scarce.
"There are established cases of violence, there are even established cases of death due to malnutrition and frostbite, which are not being investigated, and this is an obligation of the Bulgarian state," Razboynikova said.
The home in Pastra has about 90 patients and 36 staff. Whispering, the workers said that among these men there was a mathematician, an engineer, several teachers and philologists. None of the men dared to speak to us alone, as if there were no strangers in the house.
"What do the men do during the day?"
"Most often get they baked in the sun when the weather allows. 10-15 people help the people in the neighboring village, but the main part is them just sitting", answered Asen Kosanov.
In Pastra, Asen tries to feel at home, but his eyes remain dark and his lips whisper only one plea: "If they can let me go, let me go from here, forever!"
The center
The "Adaptation" Mental Health Center is located in a house in the center of Sofia. The chefs in the kitchen are "customers" of the center. These are people with mental health problems who are also in remission like the residents of the home in the village of Pastra. They can choose how to spend part of their free time — for example, shopping, or preparing a delicious meal, talking over a cup of tea or coffee, arguing or doing something in the art therapy group. Each of them comes to the center after a conversation with a psychiatrist, psychologist or personal doctor.
Nikoleta chooses a cooking group. She says: "I was left completely alone, without a job, without a family, without a mother and I came here to find a social environment. Here I meet people with my illness and we are very tolerant of each other. I find a greater understanding, I feel calmer."
"When we come in the morning, we all get together and decide what to cook. Just yesterday we decided on stuffed peppers, but the peppers are not good and we decided to make mish-mash," explains an elderly woman.
The program has existed for two years. In the first year, the money was provided by a non-governmental organisation. Now the participants continue to come to the kitchen and each of them sets aside 50 stotinki or a levche to buy the products. "We plan a certain price and buy. The important thing is that we gather here and are together. We eat together. We can also cook at home, but here we are together and we have more fun, we don't feel isolated" , shared Nikoleta.
The day center is one of the models for caring for people with mental health problems in the community — close to their homes and families.
"What do you talk about most often?"
"We often talk about what we will cook. But sometimes we complain about what happened to whom. What other people can't stand, we put up with. Something like group therapy", Nicoleta answers.
"Weeks ago, Elena had a birthday. We made a cake, soup, played music, danced. There is no chaos with us, as some think. We have more order than in society. And no one screams or shouts", explained Nikoleta.
And next week she will meet her new friends at the center again and will feel useful: "I don't have a boss here who can traumatise me and scream at me. I feel better — it's like I'm going to work, but without a boss."
That there should be more such day care centers for people with mental health is written in the white paper for the Ministry of Health on the reform of psychiatric care in our country. So far, the few existing such day care centers are supported only by NGOs.
