Source:
Васка от Могилино оцеля и се влюби (Vaska from Mogilino survived and fell in love) in 24 Chasa (24 Hours), report by Ventsi Venkov, Rositsa Hristova, Dima Maksimova, and Kapka Todorova, photos by Rositsa Hristova
Above: At the opening of the center in Glozhene, Vaska enjoyed the company of director Mila Vasileva (right) and singer Mariana Popova.
Above: Vaska loves going for walks in the yard of her new home.
The article (from the part focusing on Vaska; by Rositsa Hristova):
Васка от Могилино оцеля и се влюби
23.09.2010 11:46; Венци Венков, отговорен редактор "Местен 24 часа" за Шумен, Разград и Търговище, Росица Христова, Дима Максимова, Капка Тодорова, Берлин
Заради крехкото и доскоро чупливо като стъкло телце всички възприемат Васка като дете. А всъщност е 21-годишна девойка, която със своята изтерзана безпомощност потресе и Англия във филма на Би Би Си за децата от Могилино. Две години след излъчването на филма онова ужасяващо слабо и умиращо същество няма нищо общо със сегашното момиче. То вече живее в Центъра от семеен тип в тетевенското село Гложене, открит през май тази година. УНИЦЕФ инвестира 343 хил. лв. в изграждането му.
У Васка животът се е върнал, той направо струи от нея. И какво по-голямо доказателство за жаждата й да я има от това, че май е влюбена. Забелязала го е директорката Мила Василева. Дори лелите, обгрижващи общо 11-те обитатели на центъра, клатят заговорнически глави. "Невероятно, вижте я - напълня, говори непрекъснато. Всички й се радваме", казва директорката, сочейки доволното момиче в количката.
Наскоро я водили и на море в Китен с още 5 деца. Месец преди заминаването Васка все за това говорела. Но като се върнали, забравила морето все едно не е била там. Сега номер едно в неспирното й бърборене е рехабилитаторът Косьо. "Сутрин със събуждането първите й думи са, че ще дойде да й прави масаж. Много го харесва, макар че не го вижда. По гласа го е заобичала и с такова умиление говори за него, непрекъснато го вика дори в събота и неделя", споделя тайната й Мила. Допълва, че непрекъснато наблюдавала изражението на момичето и казвала на колегите си: "Хора, това излъчване означава само едно - нашата Васка е влюбена."
Дали осъзнава чувството, е въпрос, но определено била озарена от очакването и появата на Косьо.
Когато дошли в новия си дом в Гложене през май, децата, сред които няма под 18-годишни, се нахвърляли стръвно на храната. Нищо друго не ги интересувало. Натъпквали филиите цели в устата си, да не би някой да им ги отнеме, крадели си храната. Били оскотели от глад.
Васка и до днес се радва на храната. Всички се забавляват, че иска за закуска "филийка със сандвич".
Когато я докарали в центъра, предупредили, че не може да яде само пасирана храна. Няма такова нещо, яде всичко, хорово уверяват жените от персонала.
Васка често се карала на момчетата да слушат, защото иначе нямало да ядат.
"Явно така са ги наказвали в Могилино и още не могат да го забравят", с горчивина разказва Мила.
При пристигането си в Гложене Васка била лека като перце, вдигали я без усилие и най-слабите асистентки.
"Сега вече преместването й е проблем", смее се директорката.
След Могилино Васка и още две момичета били настанени в дома в село Пчелище. Там тя много силно се привързала към една от лелките.
Леля Денка придружила Васка до Гложене, а сега често звъни по телефона, за да разговаря с любимката си. Тогава незрящото момиче грейвало от щастие. "Обичат си се много двечките", доволна е от привързаността им Мила.
Според нея питомците на модерно обзаведения дом в Гложене не са трудни за гледане, всичко било въпрос на свикване и организация. А пък Васка била най-лесна. "Тя е толкова сладка. Никога не се сърди, не плаче - абсолютно незлобливо дете", казва възторжено Мила. Тя очевидно има точно око за всичките младежи с тежка умствена изостаналост, които са й поверени, и говори за тях с обич. Целият персонал вече ги познава добре и знае от кого какво да очаква. На Васка любими й били разходките и обича да прекарва деня навън. Когато вали, посърва. Седи с часове и пред телевизора, слушайки музика. Обича всякакви песни.
Бързо запомня текста и е много музикална, макар че личният й репертоар включва само детски песнички.
В началото имали притеснения за крехките кости на Васка. Предупредили ги, че е много чуплива. Затова се страхували да я пипат. Оказало, че положението не е така страшно. Вече пет месеца момичето няма счупвания. Продължава постоянно да е в инвалидна количка, но вече сама се прехвърля в леглото.
Васка била 3-4-годишна, когато родителите й от близкото до Гложене село Български извор я оставили в дома в Могилино. Сега идвали да я виждат, вземали я дори у дома, но я връщали още на следващия ден, тъй като нямали условия да се грижат за нея. Иначе били много мили и добри хора. Независимо че били бедни, гледали все да донесат по нещо и за другите деца - по-евтини памперси, сладкиши. За дъщеря си задължително носели по кашон с меденки - любимото й лакомство.
English translation (my own):
Vaska from Mogilino survived and fell in love
September 23, 2010 at 11:46; Ventsi Venkov, editor-in-chief of "Local 24 Hours" for Shumen, Razgrad and Targovishte, Rositsa Hristova, Dima Maximova, Kapka Todorova, Berlin
Because of her brittle and, until recently, fragile-like-glass body, everyone perceives Vaska as a child. In fact, she is a 21-year-old girl who, with her tormented helplessness, shook England in the BBC film about the children from Mogilino. Two years after the film aired, that terribly weak and dying creature has nothing to do with the current girl. She now lives in the Family-Type Center in the Teteven village of Glozhene, opened in May this year. UNICEF is investing 343,000 leva in its construction.
Life has returned to Vaska, it flows straight from her. And what greater proof of her thirst to have her than the fact that she seems to be in love? The director Mila Vasileva noticed it. Even the "aunties", who care for a total of 11 residents of the center, shake their heads conspiratorially. "Amazing, look at her, constantly talking. We are all happy for her", says the director, pointing to the happy girl in the wheelchair.
Recently she was taken to the sea in Kiten with 5 other children. A month before leaving, Vaska kept talking about it. But when they returned, she forgot the sea as if she had never been there. Now the number one subject of her incessant chatter is her rehabilitator Kosyo. "When she wakes up in the morning, her first words are that he will come to give her a massage. She likes him very much, although she can't see him. She loved him by her voice and spoke about him with such affection, she constantly called him even on weekends", Mila shares her secret. She added that she constantly watched the girl's expression and told her colleagues: "People, this broadcast means only one thing — our Vaska is in love."
Whether she was aware of the feeling was a question, but she was definitely lightened by Kosyo's anticipation and appearance.
When they arrived at their new home in Glozhene in May, the children, including those under 18, pounced on the food. Nothing else interested them. They stuffed the slices [of bread] whole in their mouths so that no one would take them away, they stole their food. They were starving.
Vaska still enjoys food. Everyone is amused that she wants a "sliced sandwich" for breakfast.
When they brought her to the center, they warned that she could only eat puréed food. But not anymore, she eats everything, the women of the staff assure the people.
Vaska often scolded the boys for not listening, because otherwise they would not have eaten.
"Apparently they were punished like that in Mogilino and they still can't forget it," Mila says bitterly.
When she arrived in Glozhene, Vaska was as light as a feather, and even the weakest assistants lifted her effortlessly.
"Now her movement is a problem," laughs the director.
After Mogilino, Vaska and two other girls were placed in a home in the village of Pchelishte. There she became very attached to one of the "aunties".
Auntie Denka accompanied Vaska to Glozhene, and now she often calls on the phone to talk to her pet. Then the blind girl glowed with happiness. "They love each other very much", Mila is happy with their affection.
According to her, the "pets" of the modernly furnished home in Glozhene are not difficult to look after, everything was a matter of convening and organization. And Vaska was the easiest. "She is so sweet. She never gets angry, she never cries — an absolutely innocent child", says Mila enthusiastically. She obviously has an eye for all the severely mentally disabled young people entrusted to her, and she speaks of them with love. The whole staff already knows them well and knows from whom to expect what. Vaska loves going for walks and likes to spend the day outside. When it rains, she sulks. She sits for hours in front of the TV, listening to music. She loves all kinds of songs.
She memorises the lyrics quickly and is very musical, although her personal repertoire includes only children's songs.
At first they were worried about Vaska's fragile bones. They had been warned that she was very fragile. That is why they were afraid to touch her. It turned out that the situation was not so terrible. The girl has not had a fracture for five months now. She is still in a wheelchair, but is now moving into bed on her own.
Vaska was 3 to 4 years old when her parents from the village of Bulgarski Izvor near Glozhene left her at the home in Mogilino. Now they came to see her, even took her home, but returned her the next day because they did not have the conditions to take care of her. Otherwise they were very kind and good people. Although they were poor, they always tried to bring something for the other children too — cheaper diapers, sweets. For their daughter, they always carried a box of gingerbread — her favorite treat.
No comments:
Post a Comment